САМОРАЗПРÀВЯМ СЕ, -яш се, несв.; саморазпрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Обикн. с предл. с. Извършвам насилие (главно физическо) над някого за наказание или с цел принуда лично, по собствено решение, без съдействието на властта или на други посредници. Към края на XVIII и началото на XIX век земите в Южна Тракия, населени с българи, били подложени на грабежи и нападения. Освен кърджалиите, които нападали селата и градовете и не се подчинявали на султанските разпоредби, с населението се саморазправяли и отделни бейове. Ил. Славков и др., С, 72. Тоя човек търсеше мене, за да се саморазправя, и ме заплаши с пушката да влезем в дюкяна. Идваше да ме ликвидира и да завладее имота! П. Славински, ПЗ, 113. Няма какво да очакваме от властта. Тя няма да отмъщава за загиналите наши другари. Народът трябва да се саморазправи, сам да отмъсти. Кр. Радонов, С, 66. Престъпността се увеличава и взема застрашителни размери. Хората загубват вярата в правораздаването и в ефикасността на държавната репресия и предпочитат да се саморазправят лично с престъпните елементи или с техните инспиратори. Буд., 1930, бр. 12, 2.